В много държави пиенето на чай е удоволствие, причина за среща с приятели и традиция, която е запазена до днес. В Япония това удоволствие се превръща с времето в церемония, включваща строги правила. Тя не е само повод да се събереш с близки, а също така възможност за медитация и за участие в ритуал, включващ в себе си различни форми на изкуството като: икебана, калиграфия, керамика и градинско изкуство.
Чаена церемония се изписва на японски със следните знаци: 茶道 ( chadō ). Значението на първия е "чай", а на втория "път". "Пътят на чая", това е буквалният превод на йероглифа, включващ в себе си и философията на японците за чаената церемония като път, който за да извървиш трябва първо да опознаеш.
Четирите основни принципа на чаената церемония са: Wa, Kei, Sei i Jaku.
和 Wa (хармония) - тази между гост и домакин, между човек и природа, както и хармония в поднасянето на храната, която трябва да е в съответствие не само със сезона, през който се провежда церемонията, но и със всичко намиращо се в помещението (цветя, керамични съдове, калиграфия)
敬 Kei (респект) - към участниците в церемонията и към заобикалящата среда. Това е още проява на благодарност към всичко, което е около нас.
清 Sei (чистота) - чистота и ред, не само при съдовете и тяхната подредба, но и чистота в сърцето, съзнанието и душата. Когато пристигат гостите си измиват ръцете и изплакват устата си, с което отмиват "мръсотията на ежедневието", а домакинът почиства старателно съдовете. Това е акт, чрез който той "пречиства" както своята, така и душите на гоститe.
寂 Jaku (тишина) - липсата на всякакъв вид шум e важна не само за провеждането на церемонията като акт на медитациая, но и за постигане на вътрешен покой, който поканените да вземат участие ще отнесат със себе си при излизане от чайната.
С идването на гостите, още да преди да прекрачат прага на помещението, започва церемонията. Гостите заемат място на пейка, докато домакинът в пълно мълчание и пред погледа им пълни каменна мивчица с чиста и студена вода, с която те измивайки се "изчистват" негативното от себе си. След това всички могат да влезнат в чайната, чийто вход е с размер от едва 70 см. Навеждайки се, докато минават през него участниците "оставят" своя произход и социален статус в обществото навън, социалните различия отпадат и всички са равни. В чайната ги очаква един свят на тишина, чистота и мир. Всичко, което би могло да разсее гостите по време на медитацията се избягва и няма място там. В така наречената Токонома (ниша, в която е поставена декорация) първоначално намира място единствено една калиграфия, която задава мотото на събитието. След като всеки един гост е заел своето място домакинът ги поздравява и поднася малки ястия Kaiseki (懐石). Кайсеки в буквален превод означава "камък в пазвата". По време на дълги медитации будистките монаси са слагали камък върху корема си, за да подтиснат чувството на глад. Ястията по време на чаената церемония напомнят за храната, поднасяна в Зен манастирите и целта е да утоли глада на всички сетива чрез умелото съчетаване на цветове, вкусове и аромати. След като гостите са нахранили себе си и сетивата си излизат отнова навън за кратка почивка. През това време домакинът запалва дървени въглища в малко огнище, където се затопля водата за чая до достигане не перфектна температура. Освен това на мястото на калиграфията той поставя икебана, скромно аранжирана според сезона. Удряйки гонг домакинът дава знак, че е време всички да се върнат обратно в чайната. С копринена кърпичка, която е символ на единството между земя и небе, богове и хора той почиства керамичните съдове и приготвя една единствена чаша зелен, гъст чай 濃茶 koicha . Всеки гост отпива по три глътки и предава на следващия, докато стигне до последния, който изпива останалото съдържание. Тъй като зеленият гъст чай има горчив вкус гостите получават сладка, с която да се постигне баланс на вкусовете. След изпиването на първия чай koicha, следва почистване на съдовете и приготвяне на 薄茶 usucha. Usucha е също зелен чай, приготвен от матча прах. Първата разликата между двата е в това, че usucha не е гъст и толкова горчив както koicha. Втората разлика е в поднасянето. Въпреки че пият от един и същ съд, в знак на единство и хармонично съществуване, домакинът приготвя по чаша чай за всеки един гост поотделно.След като гостите един след друг утолят жаждата си церемонията приключва, като нейната продължителност е от четири до шест часа.