Самурай ( на японски 侍 или по-рядко 士 ) е познатото в Западните страни название за представител на военната класа в прединдустриална Япония. В страната на изгряващото слънце се използва думата буши ( 武士 воин).
Терминът самурай произлиза от японския глагол saberu = "служа", "подпомагам", оттам идва и сабурай което означава "слуга" или "защитник". В края на 16. и началото на 17. век думата се променя на днес познатата самурай.
Но кои и какви са били в действителност самураите?
Според хитовия филм Шогун от 80-те години, това са смели и безстрашни воини, които с цената на своя живот и с меч в ръка са защитавали своя господар.
Популярният образ, който имаме за самураите, идва от ранния модерен период, 17.-18. век, тяхната история обаче започва няколко века по -рано. През VI век една трета от мъжкото население било задължено да встъпи във военна служба, но тъй като скоро се оказва, че тя води до неефективни резултати се взима решение да се премине към армия от доброволци. Голяма част от фермерското съсловие се присъединява към нея, тъй като за тях отпада плащането на данъци. Останалите успяват да се сдобият с повече земя, което налага наемане на охрана, както за тях самите, така и за земите, които притежават. Именно от тази прослойка охранители идват и самураите. Между 8. и 12.век обаче званието самурай се използва единствето и само за охранителите на императора. Пазачите на земевладелците и техните земи се наричали буке.
Възходът на самураите идва с началото на наследствената военна диктатура( шогунат ) през около 13. век. Шогуните изначално са произхождали от императорското семейство, или от едно от трите благородни семейства в Япония ( Минамото, Таира, Фудживара). През следващите векове самураите придобиват толкова голяма сила, че главите на известни самурайски семейства също често приемат титлата шогун. Значението на самураите като воини намалява през 19.век, но дори и днес те все още присъстват в културния и икономическия живот на Япония като идеализиран образ, следвал кодекса на честта. Именно той (бушидо 武士道 букв. Пътят на воина )
допринася много за тяхното романтизиране като исторически фигури. Кодексът съдържа седем добродетели и пет изисквания.
Добродетели: праведност, смелост, човечност, учтивост, истинност, чест и лоялност.
Изискванията: безусловна лоялност към съответния господар и към себе си; учтивост, която се изразява в скромност и придържане към етикета; смелост, която обобщава хладнокръвието, твърдостта, търпението, постоянството и бързия ум; чувство за чест и справедливост, които включват откритост и искреност, както и простота със значение на чистота във всичко, което е в нас и около нас.
Самураите са разполагали с много и различни оръжия, най-известното от които е самурайският меч- катана. Около него съществуват много легенди, но е факт, че само самураите са имали право да го носят. По-малко известни самурайски оръжия са два къси меча- уакизаши, койте се е използвал и за ритуално самоубийство (харакири) и котетсу. В допълнение се включват още копия, кама и др. Често самураите са представени като воини, които се въздържат от използване на оръжия с голям обсег заради кодекса на честта. Тази представа обаче е погрешна, тъй като до 16.в предпочитаното от тях оръжие е лъкът. До меч се е стигало само при липса на стрели.
И макар в днешно време ние да познаваме образа на самурая като идеализиран такъв, то кодексът, който те са следвали е оставил диря съвременното общество на Япония.
