Чували сме поговорката: Закуската изяж сам, обяда сподели с приятел, а вечерята дай на врага си.
В Япония тя важи с пълна сила, защото там най-важното хранене е това сутрин. От него получаваме енергия за целия ден, затова трябва да е разнообразно, хранително, но в същото време леко, за да не ни е тежко. Думата за закуска на японски е
朝御飯 Аsa Gohan или буквално преведена: сутрешен ориз. Да, оризът, който е туко-що сварен без никакви подправки, дори солта липсва, е основата не само на японската закуска, а на всяко хранене. Към купичката до него се добавят още задължителната мисо супа, печена риба, сварено яйце или омлет, заленчуци под формата на туршия или пък тофу, които са красиво подредени и сервирани в малки съдове. Мисо е традиционна японска подправка, която се приготвя от ферментирал ориз, ечемик или соя, накиснати във вода, сол и гъбата Kōjikin, които отлежават в кедрова бъчва за около 3 години. А за да се приготви самата мисо супа, подправката се смесва с рибен, зеленчуков или бульон от сушени водорасли, като към тях се добавят и други сезонни продукти. Има безброй много вариации на тази супа и във всеки регион тя може да се опита по различен начин. Зимата се яде, за да сгрее тялото, а лятото да го охлади.
Подборът на различните компоненти за закуската следва принципа на разнообразно и пълноценно хранене, които са част от японската традиционна кухня Ichiju-sansai. Напитката, която се предпочита, не само сутрин, а по принцип е така полезният и детоксикиращ зелен чай.
В Япония би било признак на неуважение да оставим неизядена храната, която ни е поднесена. Дори и няколко зрънца ориз не бива да се оставят, на лош късмет е. Ако има полепнали за купичката се долива соев сос, който се изпива заедно с тях. За благодарност към домакина завършваме закуската си с думите ごちそうさまでした gochisousamadeshita или беше вкусно!
いただきます Itadakimasu!