Японската писменост 漢字仮名交じり文 (kanji kana majiribun) представлява смесена писменост. Съставена е от две сричкови азбуки (仮名 kana), йероглифи (漢字 kanji), идващи от китайския език и латински букви, които се наричат ромаджи (ローマ字 rōmaji, букв. „римски знаци“). Двете сричкови азбуки хирагана (ひらがな; 平仮名) и катакана (カタカナ; 片仮名) са напълно идентични по звучност, но се различават в тяхната употреба. Хирагана се използва за изписването на граматични компоненти (глаголни окончания за образуване на минали времена,съюъзи, следлози и др.) както и за типично японски думи, за които не са въведени йероглифи. Катакана се използва за изписването на чуждиците в японския език, за чуждестранни наименования на страни, градове, лични имена, както и за записване на растителни и животински видове, чиито йероглифи са прекалено трудни. Ромаджи или латинските букви в японския език се използват основно като съкращения на чужди думи (cm, km, kg, DVD, CD, EU, NATO и др.) и изпълняват помощна роля.
Японският термин за йероглиф е канджи (漢字 kanji). Буквално преведен означава „букви на династията Хан“. Първите китайски текстове в страната са внесени от будистки монаси през V век. По това време Япония не разполага със собствена писменост и използването на канджи е ограничено до изписването на текстове на китайски език. С времето йероглифите биват пригодени към японския език, като се променя значението на някои от тях, други се опростяват, измислят се и се добавят нови. Броят на знаците канджи в японския език не е точно определен. В речниците те са около 50 000, но има сведения, че броят им възлиза на около 100 000. В съвременния японски език честа употреба намират едва две-три хиляди символа, а списъкът с официално признатите за всекидневна употреба йероглифи е съставен от 1945 знака.
Знаците в хирагана и катакана
Звуците, от които са съставени компонентите на японската писмена система ХИРАГАНА и КАТАКАНА се наричат мора и се изписват с един знак. С изключение на a, i, u, e, o, (w)o, n всички останали представляват комбинация от съгласен и гласен звук. В много случаи броят на сричките и морите в една дума е еднакъв (пример: ka•ne かね състои се от две срички и две мори ), но има и случаи, в които морите са повече от сричките (пример: おかあさん o•kaa•san състои се от пет мори и три срички). Това е причината, поради която, въпреки че ХИРАГАНА и КАТАКАНА са познати като сричкови азбуки, за знаците в тях правилният термин трябва да е мора, а не сричка.
Gojūon【五十音】
Gojūon【五十音】в японския език е терминът за петдесетте основни знака, които са събрани в таблица от пет колони и десет реда. Общият брой на знаците е 45+1. Първият ред е редицата на гласните a, i, u, e, o. Всеки следващ ред (редица) започва с една и съща съгласна: KA- редица ( kа, кi, кu , ke, ko), SA-редица (sa, shi, su, se, so), TA-редица (ta, chi, tsu, te to), NA-редица (na, ni, nu, ne, no), HA-редица (ha, hi, fu, he, ho), MAредица (ma, mi, mu, me, mo), YA-редица (ya, yu, yo), RA-редица (ra, ri, ru, re, ro). Към WA- редицата принадлежат знаците わ(wa) и を(o). Разликата между お(o) и を(o), които се произнасят по един и същ начин е, че お се използва за изписването на думи, докато を е граматична частица и за да не настъпва объркване при транскрипцията を се изписва wo. Колоните от таблицата Gojūon са пет и сричките от всяка една завършват на една и съща гласна буква. A-колона (a, ka, sa, ta, na, ha, ma, ya, ra, wa), iколона (i, ki, shi, chi, ni, hi, mi, ri), u-колона (u, ku, su, tsu, nu, fu, mu, yu, ru), e-колона(e, ke, se, te, ne, he, me, re), o-колона (o, ko, so, to, no, ho, mo, yo, ro, o). ん(n) е самостоятелен знак и не принадлежи към нито една колона и редица.
